Душата ми...

2 дек. 2015 г., 20:07

Поэзия » Гражданская

623 1 3

Душата ми...

Душата ми, самотна монахиня,
затворена в килията на тялото...
Тъжно гледа земната пустиня,
гдето черното превзема бялото.
Гледа и не вярва на очите ми!
Нима Светът така е оскотял?
Нима парите определят ритъма?
Часовникът на нулите е спрял...
Душата ми е толкова смутена.
Тя помни по различни времена,
когато хора, от любов родени,
на чувствата не слагаха цена.
Душата ми е много притеснена,
защото тя, горката, няма си портфейл!
При нея няма - пито и платено,
някой дал ù нещо, друг пък взел...
Душата ми е кръчма, ала без кръчмар...
От нея пиха до насита...
... и повръщаха!
Лакомията бе техният кошмар.
После никога не се завръщаха...
...................................................
Останахме с Душата ми сами.
Мълчаливо гледаме през Времето.
Защото само двамата, нали,
ще носим на Живота бремето...

Свързани произведения

donKapini (Пламен Капинчев)

2015-12-03T19:39:48+02:00

Ех, Валери, благодаря!
Тя, Душата, не остава на "сухо"!
Знае си цената - няма такава!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-12-03T07:24:15+02:00

...!!!
изречена (Мая Попова)

2015-12-02T20:09:32+02:00

половината стихотворение (до"При нея няма - пито и платено" е структурирано чудно! оттам-нататък, според мен, има нужда от пренаписване.

Душата ми...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения