Душата ми...

Dec 2, 2015, 8:07 PM

Poetry » Civilian

621 1 3

Душата ми...

Душата ми, самотна монахиня,
затворена в килията на тялото...
Тъжно гледа земната пустиня,
гдето черното превзема бялото.
Гледа и не вярва на очите ми!
Нима Светът така е оскотял?
Нима парите определят ритъма?
Часовникът на нулите е спрял...
Душата ми е толкова смутена.
Тя помни по различни времена,
когато хора, от любов родени,
на чувствата не слагаха цена.
Душата ми е много притеснена,
защото тя, горката, няма си портфейл!
При нея няма - пито и платено,
някой дал ù нещо, друг пък взел...
Душата ми е кръчма, ала без кръчмар...
От нея пиха до насита...
... и повръщаха!
Лакомията бе техният кошмар.
После никога не се завръщаха...
...................................................
Останахме с Душата ми сами.
Мълчаливо гледаме през Времето.
Защото само двамата, нали,
ще носим на Живота бремето...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

donKapini (Пламен Капинчев)

2015-12-03T19:39:48+02:00

Ех, Валери, благодаря!
Тя, Душата, не остава на "сухо"!
Знае си цената - няма такава!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-12-03T07:24:15+02:00

...!!!
изречена (Мая Попова)

2015-12-02T20:09:32+02:00

половината стихотворение (до"При нея няма - пито и платено" е структурирано чудно! оттам-нататък, според мен, има нужда от пренаписване.