Душата ми...
Душата ми…
Скита се душата ми самотна,
животът всичко ми отне…
Няма обич, няма здраве,
постáви ме на колене…
Мъча се достойнство да запазя,
да не хленча, да не моля…
Дълбоко в себе си да страдам
и проклинам таз неволя…
Децата явно са до време,
живеят своя си живот…
За майка вече нямат време,
отново пак суров урок…
До кога уроци все ще уча
и ще ме убива самота…
нямаш ли човек до тебе,
трудна ще е старостта…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Нейкова Все права защищены
