Душата ми...
Душата ми…
Скита се душата ми самотна,
животът всичко ми отне…
Няма обич, няма здраве,
постáви ме на колене…
Мъча се достойнство да запазя,
да не хленча, да не моля…
Дълбоко в себе си да страдам
и проклинам таз неволя…
Децата явно са до време,
живеят своя си живот…
За майка вече нямат време,
отново пак суров урок…
До кога уроци все ще уча
и ще ме убива самота…
нямаш ли човек до тебе,
трудна ще е старостта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
