25 июн. 2019 г., 15:52

Душата ми 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 2
697 2 0
Как душата ми копнее,
струнен звън да се извива
от ръцете ти, небесна да се лее
музика звънлива.
И старата китара от стената,
праха да се изсипе на земята,
бавно да си спомни – си бемола
как се свири, като при гастрола
край морето с огън на брега,
шепа влюбени, с песен и смеха.
Как душата ми младее,
спомени в очите оживяват – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Балкова Все права защищены

Предложения
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »