Jun 25, 2019, 3:52 PM

Душата ми

  Poetry » Love
956 2 0

Как душата ми копнее,

струнен звън да се извива

от ръцете ти, небесна да се лее

музика звънлива.

И старата китара от стената,

праха да се изсипе на земята,

бавно да си спомни – си бемола

как се свири, като при гастрола

край морето с огън на брега,

шепа влюбени, с песен и смеха.

Как душата ми младее,

спомени в очите оживяват –

бризът морски косите ни повее,

лудо бягащи по ситен пясък,

после весели и изморени,

от парещите чувства изгорени,

лумнал пламък в сърцето

изливащи се звуци към небето,

политаме нагоре към безкрая

по звездните пътеки и към рая.

Как душата ми се смее,

пак с китарата безгрижни,

шепотът от вятър да запее

и преливащи се звуци да занижи.

Любовен еликсир да влее

мелодия в сърцата ближни,

в танц нирвана да лудеем,

пулса на телата да задвижим,

удоволствието да преживеем,

младостта ни дива да съживим.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Балкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....