Как душата ми копнее,
струнен звън да се извива
от ръцете ти, небесна да се лее
музика звънлива.
И старата китара от стената,
праха да се изсипе на земята,
бавно да си спомни – си бемола
как се свири, като при гастрола
край морето с огън на брега,
шепа влюбени, с песен и смеха.
Как душата ми младее,
спомени в очите оживяват –
бризът морски косите ни повее,
лудо бягащи по ситен пясък,
после весели и изморени,
от парещите чувства изгорени,
лумнал пламък в сърцето
изливащи се звуци към небето,
политаме нагоре към безкрая
по звездните пътеки и към рая.
Как душата ми се смее,
пак с китарата безгрижни,
шепотът от вятър да запее
и преливащи се звуци да занижи.
Любовен еликсир да влее
мелодия в сърцата ближни,
в танц нирвана да лудеем,
пулса на телата да задвижим,
удоволствието да преживеем,
младостта ни дива да съживим.
© Иванка Балкова Всички права запазени