25.06.2019 г., 15:52

Душата ми

955 2 0

Как душата ми копнее,

струнен звън да се извива

от ръцете ти, небесна да се лее

музика звънлива.

И старата китара от стената,

праха да се изсипе на земята,

бавно да си спомни – си бемола

как се свири, като при гастрола

край морето с огън на брега,

шепа влюбени, с песен и смеха.

Как душата ми младее,

спомени в очите оживяват –

бризът морски косите ни повее,

лудо бягащи по ситен пясък,

после весели и изморени,

от парещите чувства изгорени,

лумнал пламък в сърцето

изливащи се звуци към небето,

политаме нагоре към безкрая

по звездните пътеки и към рая.

Как душата ми се смее,

пак с китарата безгрижни,

шепотът от вятър да запее

и преливащи се звуци да занижи.

Любовен еликсир да влее

мелодия в сърцата ближни,

в танц нирвана да лудеем,

пулса на телата да задвижим,

удоволствието да преживеем,

младостта ни дива да съживим.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванка Балкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...