4 июл. 2006 г., 22:51

ДУШАТА МИ Е БРОДНИЦА...

1.3K 0 29
          Душата ми е бродница


По пътека мъглива се скита душата,
нахлузила стара, закърпена дреха,
обгърната с вехта и бледа надежда
и бисер-сълза - сълза за утеха...

Сред черни стърнища и плевели диви
оставя две кървави стъпки в прахта,
напред хоризонти - далечни и сиви,
навярно отново вещаят тъга...

Бледнее надежда, сълзата искри,
душата - отчаяна бродница - крета,
в мълчание глухо нещо шепти...
поела в мъглата по свойта пътека...


16.06.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...