Jul 4, 2006, 10:51 PM

ДУШАТА МИ Е БРОДНИЦА...

  Poetry
1.3K 0 29
          Душата ми е бродница


По пътека мъглива се скита душата,
нахлузила стара, закърпена дреха,
обгърната с вехта и бледа надежда
и бисер-сълза - сълза за утеха...

Сред черни стърнища и плевели диви
оставя две кървави стъпки в прахта,
напред хоризонти - далечни и сиви,
навярно отново вещаят тъга...

Бледнее надежда, сълзата искри,
душата - отчаяна бродница - крета,
в мълчание глухо нещо шепти...
поела в мъглата по свойта пътека...


16.06.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...