Колко пътища обиколих
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив.
Остана споменът от преживяното неопитомен,
утро, вечер, работа като мерило за изминалия ден,
препускат есенни листа, от вятъра подгонени,
дългът е изживян, мечтите - сторени.
И отново утро, нова есен, листопаден танц,
чувствата от ляво, мислите от дясно - нов баланс,
ще бъде ли този ден с рима някаква отмерен
или бял стих ще си остане, на безпорядка си верен? ...