Душата ми е храм
Колко пътища обиколих
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив.
Остана споменът от преживяното неопитомен,
утро, вечер, работа като мерило за изминалия ден,
препускат есенни листа, от вятъра подгонени,
дългът е изживян, мечтите - сторени.
И отново утро, нова есен, листопаден танц,
чувствата от ляво, мислите от дясно - нов баланс,
ще бъде ли този ден с рима някаква отмерен
или бял стих ще си остане, на безпорядка си верен?
А душата ми е светъл храм,
с доста есени е той постлан,
Погледи се там като бисери събират,
от суета и мрак те не разбират.
Дни, сезони и години там се сливат
и от пресътворена радост се oпиват.
Кога беше този живот изживян,
или всичко беше просто блян?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Георгиева Все права защищены
