Душата ми е храм
Колко пътища обиколих
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив.
Остана споменът от преживяното неопитомен,
утро, вечер, работа като мерило за изминалия ден,
препускат есенни листа, от вятъра подгонени,
дългът е изживян, мечтите - сторени.
И отново утро, нова есен, листопаден танц,
чувствата от ляво, мислите от дясно - нов баланс,
ще бъде ли този ден с рима някаква отмерен
или бял стих ще си остане, на безпорядка си верен?
А душата ми е светъл храм,
с доста есени е той постлан,
Погледи се там като бисери събират,
от суета и мрак те не разбират.
Дни, сезони и години там се сливат
и от пресътворена радост се oпиват.
Кога беше този живот изживян,
или всичко беше просто блян?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Георгиева Всички права запазени
