yordankabg (Йорданка Георгиева)
8 31
16.10.2010 г., 20:24 ч.

Душата ми е храм 

  Поезия » Философска
1092 0 3


Колко пътища обиколих
и с усмивка умората прикрих
от пътя дълъг, признавам, и красив,
не останa време за порядък и мотив. 


Остана споменът от преживяното неопитомен,
утро, вечер, работа като мерило за изминалия ден,
препускат есенни листа, от вятъра подгонени,
дългът е изживян, мечтите - сторени.


И отново утро, нова есен, листопаден танц,
чувствата от ляво, мислите от дясно - нов баланс,
ще бъде ли този ден с рима някаква отмерен
или бял стих ще си остане, на безпорядка си верен?


А душата ми е светъл храм,
с доста есени е той постлан,
Погледи се там като бисери събират,
от суета и мрак те не разбират.


Дни, сезони и години там се сливат
и от пресътворена радост се oпиват.
Кога беше този живот изживян,
или всичко беше просто блян?


© Йорданка Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??