23 июн. 2009 г., 01:25

Душата ми е лодка 

  Поэзия
574 0 5

Душата ми е лодка

 

 

 

Душата ми е малка лодка

във морето от сълзи.

На дъното ще спусна котва,

когато най-боли.

 

Ще плувам векове и ери,

стига само да реша.

И в друг живот ще те намеря,

ако не e сега.

 

"Довиждане" казвам за кратко,

тук повече не мога.

Изпитвам нужда да изчезна,

разбери, за Бога.

 

 

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво, бурно, тъжно, динамично, динамично, динамично...
  • Стеф, това ми хареса много!!! Особено първия куплет, но и другите, де. И моята душа е лодка... и то не каква да е лодка, ами продънена! Поздравче!
  • това ми хареса.има много силен край
  • Не изчезвай, Стеф! Завръщай се с по някое стихче (лодка), а пък ние ще те чакаме! Ваше Благородие
  • Последния стих е отчайващ. А първите два, ами... просто два куплета.
Предложения
: ??:??