Душата ми е лодка
Душата ми е малка лодка
във морето от сълзи.
На дъното ще спусна котва,
когато най-боли.
Ще плувам векове и ери,
стига само да реша.
И в друг живот ще те намеря,
ако не e сега.
"Довиждане" казвам за кратко,
тук повече не мога.
Изпитвам нужда да изчезна,
разбери, за Бога.
© Стефка Георгиева Всички права запазени