15 июл. 2006 г., 10:25

Душата ми е пуста стая...

853 0 0

[b][color=purple]Душата ми е пуста стая,
в която се затворих и не искам да излзиам.
Стените въздухът ми спират и се питам докога?
Но аз така избрах си...и сама ще понеса наказнията.
Душата ми е пуста стая,
със окови и милиони болки.
Старите рани не преболяват,
но тъмнината ме разбира днес.
Душата ми е пуста стая,
в която се заключих и ключа строших.
Не ми помагай да изляза,
ти каза тежката си дума,ти вече не си ти.
Болката е прекалено истинска,а аз не мога да се върна назад.
Душата ми е пуста стая,
a и ни напред,ни назад не мога да пристъпя.
Но ти не си виновен,аз избрах си така.
Опитвах се до безкрай да те оневиня,че не ми даде свобода.
Днес,прости ми...
Но не успях аз да ти простя...[/color][/b]

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...