[b][color=purple]Душата ми е пуста стая,
в която се затворих и не искам да излзиам.
Стените въздухът ми спират и се питам докога?
Но аз така избрах си...и сама ще понеса наказнията.
Душата ми е пуста стая,
със окови и милиони болки.
Старите рани не преболяват,
но тъмнината ме разбира днес.
Душата ми е пуста стая,
в която се заключих и ключа строших.
Не ми помагай да изляза,
ти каза тежката си дума,ти вече не си ти. ...