[b][color=purple]Душата ми е пуста стая,
в която се затворих и не искам да излзиам.
Стените въздухът ми спират и се питам докога?
Но аз така избрах си...и сама ще понеса наказнията.
Душата ми е пуста стая,
със окови и милиони болки.
Старите рани не преболяват,
но тъмнината ме разбира днес.
Душата ми е пуста стая,
в която се заключих и ключа строших.
Не ми помагай да изляза,
ти каза тежката си дума,ти вече не си ти.
Болката е прекалено истинска,а аз не мога да се върна назад.
Душата ми е пуста стая,
a и ни напред,ни назад не мога да пристъпя.
Но ти не си виновен,аз избрах си така.
Опитвах се до безкрай да те оневиня,че не ми даде свобода.
Днес,прости ми...
Но не успях аз да ти простя...[/color][/b]