15.07.2006 г., 10:25

Душата ми е пуста стая...

850 0 0

[b][color=purple]Душата ми е пуста стая,
в която се затворих и не искам да излзиам.
Стените въздухът ми спират и се питам докога?
Но аз така избрах си...и сама ще понеса наказнията.
Душата ми е пуста стая,
със окови и милиони болки.
Старите рани не преболяват,
но тъмнината ме разбира днес.
Душата ми е пуста стая,
в която се заключих и ключа строших.
Не ми помагай да изляза,
ти каза тежката си дума,ти вече не си ти.
Болката е прекалено истинска,а аз не мога да се върна назад.
Душата ми е пуста стая,
a и ни напред,ни назад не мога да пристъпя.
Но ти не си виновен,аз избрах си така.
Опитвах се до безкрай да те оневиня,че не ми даде свобода.
Днес,прости ми...
Но не успях аз да ти простя...[/color][/b]

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...