3 февр. 2022 г., 15:10  

Душата ми жадува

725 0 0

Животът ми минава виртуално,
предимно между четири стени. 
Неистински емоции нахално 
затулят синкавите ширини.

 

Душата ми жадува да е вънка,
да вдиша леден аромат,
отново да запее звънко,
отново да добие цвят

 

и спомен детски да събуди
за безкрайната зелена шир,
за градини с бабини зокуми,
за лалетата в нашарен мир. 

 

Душата ми жадува да живее!
Затрупана от градски прах,
ако още иска да се смее,
защо ли да я спирам аз?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елза Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...