3.02.2022 г., 15:10  

Душата ми жадува

724 0 0

Животът ми минава виртуално,
предимно между четири стени. 
Неистински емоции нахално 
затулят синкавите ширини.

 

Душата ми жадува да е вънка,
да вдиша леден аромат,
отново да запее звънко,
отново да добие цвят

 

и спомен детски да събуди
за безкрайната зелена шир,
за градини с бабини зокуми,
за лалетата в нашарен мир. 

 

Душата ми жадува да живее!
Затрупана от градски прах,
ако още иска да се смее,
защо ли да я спирам аз?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елза Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....