12 апр. 2009 г., 19:33

Душата ми - окъсан лен

661 0 1

               Душата ми - окъсан лен

  Стоя пред тебе, тъй невзрачно сива,

едва протягаща криле.
Не понечих да докосна твойта зима...
Страхът ме бе обзел - чувах непознати гласове.
Не беше нито тътен, нито вълчи вой,
което се прокрадна в тишината...

чувах само крясъци без стон.

  Не исках да съм вече в ничия покорна плен облята.
Волята ми иска да разтворя зениците с късче лед.
Змия увила се е и не виждам светлината -

пред очите ми е черно-сив сатен.
Сама съм, отново с мойта маска слята...

душата ми - окъсан лен,
нима спасила съм те от суровата ти зима,
нима щастлива съм в покорния ти плен...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...