Душата ми - окъсан лен
Стоя пред тебе, тъй невзрачно сива,
едва протягаща криле.
Не понечих да докосна твойта зима...
Страхът ме бе обзел - чувах непознати гласове.
Не беше нито тътен, нито вълчи вой,
което се прокрадна в тишината...
чувах само крясъци без стон.
Не исках да съм вече в ничия покорна плен облята.
Волята ми иска да разтворя зениците с късче лед.
Змия увила се е и не виждам светлината -
пред очите ми е черно-сив сатен. ...