Apr 12, 2009, 7:33 PM

Душата ми - окъсан лен

Poetry » Love

658 0 1

Душата ми - окъсан лен

Стоя пред тебе, тъй невзрачно сива,

едва протягаща криле.
Не понечих да докосна твойта зима...
Страхът ме бе обзел - чувах непознати гласове.
Не беше нито тътен, нито вълчи вой,
което се прокрадна в тишината...

чувах само крясъци без стон.

Не исках да съм вече в ничия покорна плен облята.
Волята ми иска да разтворя зениците с късче лед.
Змия увила се е и не виждам светлината -

пред очите ми е черно-сив сатен.
Сама съм, отново с мойта маска слята...

душата ми - окъсан лен,
нима спасила съм те от суровата ти зима,
нима щастлива съм в покорния ти плен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

дкф99 (Диди Ф)

Изстрадано, но много истинско...

2009-04-12T22:02:32+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0