4 февр. 2025 г., 22:02  

Душата ми орисана е книга

309 1 0

До мене тази вечер се поспри
да ти разкажа приказка, която,
написах с песъчинките на лято,
фенер светулков имам до зори,
ще свети кротко в топлата ми длан,
ще ти разказвам тихо и полека,
небето ще е звездната пътека
по нея ще те водя... замечтан,

 

ти не заспивай! Слушай и мълчи,
ще чуеш шепот злачен на дъбрави,
светът за теб и мене ще забрави...
Сами ще сме под сребърни лъчи.
Ще ти опиша зноен юнски ден,
морето скрило своя глас в рапана
и майска пеперуда ще ти хвана,
в рефрен на славей ще си запленен...

 

Небето ще просветне призори,
за нежността ми цяла нощ не стига,
душата ми орисана е книга...
Очите си тогава отвори.
Ако си тръгнеш недоспал и плах,
и ден те скрие в бялата си пазва,
без теб не искам вече да разказвам.
От книгата ще сторя лунен прах...

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....