Душата ми орисана е книга

До мене тази вечер се поспри
да ти разкажа приказка, която,
написах с песъчинките на лято,
фенер светулков имам до зори,
ще свети кротко в топлата ми длан,
ще ти разказвам тихо и полека,
небето ще е звездната пътека
по нея ще те водя... замечтан,

ти не заспивай! Слушай и мълчи,
ще чуеш шепот злачен на дъбрави,
светът за теб и мене ще забрави...
Сами ще сме под сребърни лъчи.
Ще ти опиша зноен юнски ден,
морето скрило своя глас в рапана
и майска пеперуда ще ти хвана,
в рефрен на славей ще си запленен...

Небето ще просветне призори,
за нежността ми цяла нощ не стига,
душата ми орисана е книга...
Очите си тогава отвори.
Ако си тръгнеш недоспал и плах,
и ден те скрие в бялата си пазва,
без теб не искам вече да разказвам.
От книгата ще сторя лунен прах...