Душата ми орисана е книга
До мене тази вечер се поспри
да ти разкажа приказка, която,
написах с песъчинките на лято,
фенер светулков имам до зори,
ще свети кротко в топлата ми длан,
ще ти разказвам тихо и полека,
небето ще е звездната пътека
по нея ще те водя... замечтан,
ти не заспивай! Слушай и мълчи,
ще чуеш шепот злачен на дъбрави,
светът за теб и мене ще забрави...
Сами ще сме под сребърни лъчи.
Ще ти опиша зноен юнски ден,
морето скрило своя глас в рапана
и майска пеперуда ще ти хвана,
в рефрен на славей ще си запленен...
Небето ще просветне призори,
за нежността ми цяла нощ не стига,
душата ми орисана е книга...
Очите си тогава отвори.
Ако си тръгнеш недоспал и плах,
и ден те скрие в бялата си пазва,
без теб не искам вече да разказвам.
От книгата ще сторя лунен прах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени