28 дек. 2011 г., 00:00

Душата ми отлита неразбрана...

Поэзия » Философская

727 0 10

Душата ми отлита неразбрана -
в самотните си тъжни висоти...
Бях лебед... А сега съм черна врана -
във твоите и в чуждите очи...

Каквото съм успял - това посял съм...
Не искам нищо... Друг да го бере...
Бездомник съм... И тук не ми е мястото...
Ще ме разкъсат хищни зверове...

Без мен дано да ви е по-просторно,
доволно и приятно, без тъга!...
Защо да ви тежа - като сълза?
Или пък - като прах върху бюрото...

Марин Тачков
21 декември 2011 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MarinTachkov (Марин Тачков)

Благодаря, Хрис! Поздрав лъ-чист!...

2011-12-29T18:54:42+02:00
HrisMelodia (Хрис)

Поздрави, Марине!

2011-12-28T22:38:30+02:00
MarinTachkov (Марин Тачков)

Сърдечно ви благодаря за разбирането, за добрите думи, отзиви и пожелания, Елица, Елена, Минка М., Минка К., Павлина, Ваня, Сиси! Ще продължавам, докато мога... Пожелавам ви по-добра и светла Нова година!

2011-12-28T20:06:05+02:00
sisidara (Сиси)

Така е, този свят е хищен за нежните души.
Твоята сила е словото.Изливай чувствата си и ще ти олекне.Прости и продължавай напред!
Успех!

2011-12-28T14:40:02+02:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Да му мислят другите, а ти се усмихни и посрещни подобаващо НОВАТА !!!
Желая ти много щастливи дни!

2011-12-28T13:21:19+02:00