28.12.2011 г., 0:00

Душата ми отлита неразбрана...

723 0 10

Душата ми отлита неразбрана -
в самотните си тъжни висоти...
Бях лебед... А сега съм черна врана -
във твоите и в чуждите очи...

Каквото съм успял - това посял съм...
Не искам нищо... Друг да го бере...
Бездомник съм... И тук не ми е мястото...
Ще ме разкъсат хищни зверове...

Без мен дано да ви е по-просторно,
доволно и приятно, без тъга!...
Защо да ви тежа - като сълза?
Или пък - като прах върху бюрото...

Марин Тачков
21 декември 2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Хрис! Поздрав лъ-чист!...
  • Поздрави, Марине!
  • Сърдечно ви благодаря за разбирането, за добрите думи, отзиви и пожелания, Елица, Елена, Минка М., Минка К., Павлина, Ваня, Сиси! Ще продължавам, докато мога... Пожелавам ви по-добра и светла Нова година!
  • Така е, този свят е хищен за нежните души.
    Твоята сила е словото.Изливай чувствата си и ще ти олекне.Прости и продължавай напред!
    Успех!
  • Да му мислят другите, а ти се усмихни и посрещни подобаващо НОВАТА !!!
    Желая ти много щастливи дни!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....