1 авг. 2015 г., 21:22

Душата ми - призрачен кораб

586 0 0

             

                                     Душата ми - призрачен кораб

 

Вързах душата си на кея -

за малко исках да и дам покой.

Отдавна го исках, но не смеех.

Все пак душа си е туй, Боже мой!

 

Душата ми - призрачен кораб

обикаляше тази земя.

Срещаше хора и Хора,

но някак си все си беше сама.

 

Волна, политнала, необуздана,

ала вечно търсеща брод,

на гребена на вълната или в бездна голяма...

Душа, влюбена в океана Живот.

 

... Вързах душата си на кея -

за малко исках да ù дам покой...

Не, не! Късам въжетата. Нека се рее.

Все пак душа си е туй, Боже мой!   

 

                                 Павлина Стефанова

           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...