Душата ми - призрачен кораб

Вързах душата си на кея -

за малко исках да и дам покой.

Отдавна го исках, но не смеех.

Все пак душа си е туй, Боже мой!

Душата ми - призрачен кораб

обикаляше тази земя.

Срещаше хора и Хора,

но някак си все си беше сама.

Волна, политнала, необуздана,

ала вечно търсеща брод,

на гребена на вълната или в бездна голяма...

Душа, влюбена в океана Живот.

... Вързах душата си на кея -

за малко исках да ù дам покой...

Не, не! Късам въжетата. Нека се рее.

Все пак душа си е туй, Боже мой!   

                                 Павлина Стефанова