paulinchen (Павлина Стефанова)
16

Aug 1, 2015, 9:22 PM

Душата ми - призрачен кораб

Poetry

587 0 0

Вързах душата си на кея -

за малко исках да и дам покой.

Отдавна го исках, но не смеех.

Все пак душа си е туй, Боже мой!

Душата ми - призрачен кораб

обикаляше тази земя.

Срещаше хора и Хора,

но някак си все си беше сама.

Волна, политнала, необуздана,

ала вечно търсеща брод,

на гребена на вълната или в бездна голяма...

Душа, влюбена в океана Живот.

... Вързах душата си на кея -

за малко исках да ù дам покой...

Не, не! Късам въжетата. Нека се рее.

Все пак душа си е туй, Боже мой!

Павлина Стефанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0