1.08.2015 г., 21:22

Душата ми - призрачен кораб

588 0 0

             

                                     Душата ми - призрачен кораб

 

Вързах душата си на кея -

за малко исках да и дам покой.

Отдавна го исках, но не смеех.

Все пак душа си е туй, Боже мой!

 

Душата ми - призрачен кораб

обикаляше тази земя.

Срещаше хора и Хора,

но някак си все си беше сама.

 

Волна, политнала, необуздана,

ала вечно търсеща брод,

на гребена на вълната или в бездна голяма...

Душа, влюбена в океана Живот.

 

... Вързах душата си на кея -

за малко исках да ù дам покой...

Не, не! Късам въжетата. Нека се рее.

Все пак душа си е туй, Боже мой!   

 

                                 Павлина Стефанова

           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...