Душата ми с камък олеква
Душата ми с камък олеква
Мила мамо, недей ме упреква,
не прорязвай с болящата реч...
Виж – душата ми с камък олеква,
щом приседна при теб отдалеч.
И прегръщам те, мамо, виновно:
сняг в косите ти звезден ръмял...
И лицето ти милвам грижовно,
всяка бръчка – проблем оцелял...
И целувам горещо две длани,
две отрудени селски ръце –
те лекуват гноящите рани
в прокълнатото клето сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Плами Все права защищены
