Душата ми с камък олеква
Душата ми с камък олеква
Мила мамо, недей ме упреква,
не прорязвай с болящата реч...
Виж – душата ми с камък олеква,
щом приседна при теб отдалеч.
И прегръщам те, мамо, виновно:
сняг в косите ти звезден ръмял...
И лицето ти милвам грижовно,
всяка бръчка – проблем оцелял...
И целувам горещо две длани,
две отрудени селски ръце –
те лекуват гноящите рани
в прокълнатото клето сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
