Душата ми с камък олеква
Мила мамо, недей ме упреква,
не прорязвай с болящата реч...
Виж – душата ми с камък олеква,
щом приседна при теб отдалеч.
И прегръщам те, мамо, виновно:
сняг в косите ти звезден ръмял...
И лицето ти милвам грижовно,
всяка бръчка – проблем оцелял...
И целувам горещо две длани,
две отрудени селски ръце –
те лекуват гноящите рани
в прокълнатото клето сърце...
© Плами All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
