Душата ми те търси
На Дамян Дамянов
Поете, защо от света си отиде?
Със твоята смърт нещо скърши се в мен.
Чета, препрочитам пак
твоите книги,
но пуст е без тебе светът и студен.
Знам, няма тук вечност и всички сме смъртни,
а как ме боли, мисълта те зове.
Душата ми смутна в отвъдно
те търси
и в твойте човечни, добри стихове.
Остави след себе си път, не пътека,
да мога по него и аз да вървя.
Да нося и аз свойта участ нелека.
Със дух да летя - щом си нямам крила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
