Jul 22, 2011, 6:48 PM

Душата ми те търси

  Poetry » Other
765 0 3

 

На Дамян Дамянов

 

 

Поете, защо от света си отиде?

Със твоята смърт нещо скърши се в мен.

Чета, препрочитам пак

твоите книги,

но пуст е без тебе светът и студен.

 

Знам, няма тук вечност и всички сме смъртни,

а как ме боли, мисълта те зове.

Душата ми смутна в отвъдно

те търси

и в твойте човечни, добри стихове.

 

Остави след себе си път, не пътека,

да мога по него и аз да вървя.

Да нося и аз свойта участ нелека.

Със дух да летя - щом си нямам крила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...