20 февр. 2021 г., 07:43  

“Душата ми – врата без ключ...“*

2.2K 0 9

Душата клех врата без ключ да е,

мандалото да пускам се отучих.

Занизаха се разни, мъчни гости,

но дверите си вече не залостих.

 

Фъртуни се лютѝха през пролуките,

опитвайки вратата да пропукат.

Дървото заскриптя и се разсъхна

в очакване южнякът да заглъхне.

 

Обковът патиняса след пороите

и червеи пролазиха в усоите.

Вратата закърви като позорище,

додето се надявах да отвориш.

 

Накрая засмоли се дървесината.

Лозниците, зелени серпентини,

забиха клинци в клетата ѝ тъкан.

Живот таи се в мъката и пъкъла.

 

Прокъса фината си роба времето,

дошло без сгода своя дан да вземе.

В последното от няколко безмерия

заварих те пред креещите двери.

_______________________________________

* - Д. Дамянов ("Предупреждение")

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Калъчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...