20 feb 2021, 7:43  

“Душата ми – врата без ключ...“* 

  Poesía » De amor
1835 0 9
Душата клех врата без ключ да е,
мандалото да пускам се отучих.
Занизаха се разни, мъчни гости,
но дверите си вече не залостих.
Фъртуни се лютѝха през пролуките,
опитвайки вратата да пропукат.
Дървото заскриптя и се разсъхна
в очакване южнякът да заглъхне.
Обковът патиняса след пороите
и червеи пролазиха в усоите.
Вратата закърви като позорище,
додето се надявах да отвориш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Калъчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??