Душата ми за твойта пита

Поэзия

832 0 5

Душата ми

за твойта пита,

а тя остава

ненапита,

но ето –

лекичко почуква

и с дъх омаен

ме напуква,

когато почва

да говори

за Луна

и слънчеви простори

и чувствам в тебе

зрялата жена,

понесла скърби –

не една,

как мислиш трезво,

чрез сърцето

и радост грее

на лицето,

от бликащата

сила,

която в интелекта

се е преродила

и, даже в мъка

да проплаква,

остава си за нас

еднаква.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MOJSEI (Валери Рибаров)

Ааааааааа, видяхте ли?! Я, си организирайте един курс по оценяване на текстовете на Мо, пък може и да почерпя!

2006-06-20T08:26:10+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

Не са прави. Стихотворението не е за 3 а за 5 според мене. Както винаги попречупваш ритъма, но тука по-носи.

2006-06-20T01:41:36+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Аааааааа.......Князете са друга класа!Коя е тази сила, която, даже да проплаква, остава си за двамата еднаква?
Поздрав, княже!

2006-06-19T22:39:47+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Анета! Недей така! Искам 2....Какво е това.....3?

2006-06-19T22:35:51+03:00
knqza (Даниел Стоянов)

Интересно си го написал Валери.Впечатли ме.

2006-06-19T22:27:59+03:00