MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
19 июн. 2006 г., 21:09

Душата ми за твойта пита  

  Поэзия
665 0 5



 

Душата ми

за твойта пита,

а тя остава

ненапита,

но ето –

лекичко почуква

и с дъх омаен

ме напуква,

когато почва

да говори

за Луна

и слънчеви простори

и чувствам в тебе

зрялата жена,

понесла скърби –

не една,

как мислиш трезво,

чрез сърцето

и радост грее

на лицето,

от бликащата

сила,

която в интелекта

се е преродила

и, даже в мъка

да проплаква,

остава си за нас

еднаква.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ааааааааа, видяхте ли?! Я, си организирайте един курс по оценяване на текстовете на Мо, пък може и да почерпя!
  • Не са прави. Стихотворението не е за 3 а за 5 според мене. Както винаги попречупваш ритъма, но тука по-носи.
  • Аааааааа.......Князете са друга класа!Коя е тази сила, която, даже да проплаква, остава си за двамата еднаква?
    Поздрав, княже!
  • Анета! Недей така! Искам 2....Какво е това.....3?
  • Интересно си го написал Валери.Впечатли ме.
Предложения
: ??:??