tanq_mezeva (Таня Мезева)
1544 21226
17 авг. 2015 г., 01:29

Душата на поета 

  Поэзия » Другая
634 0 12

Душата на поета е ранима,
улавя всеки миг от вечността,
реди емоции и чувства в рими,
изплаква ги със простички слова.

Дали е пролет или бяла зима,
красива есен или летен зной,
сезоните рисува несравнимо-
палитрено... с душевния прибой.

По детски, след прокудена надежда,
ръце протяга времето да спре,
с очи навътре в себе си се вглежда,
мечтите цветни в пъзел да съзре.

Душата на поета е ранима,
но често във очите му блестят,
сълзи от радост за любим, любима,
успели грешките да си простят.

Признание ли, мисия ли, що ли
е в думи да изливаш същността,
да носиш кръст към хиляди голготи.
Поет да си... е може би съдба.

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??