tanq_mezeva (Таня Мезева)
1541 21216
Aug 17, 2015, 1:29 AM

Душата на поета 

  Poetry » Other
632 0 12

Душата на поета е ранима,
улавя всеки миг от вечността,
реди емоции и чувства в рими,
изплаква ги със простички слова.

Дали е пролет или бяла зима,
красива есен или летен зной,
сезоните рисува несравнимо-
палитрено... с душевния прибой.

По детски, след прокудена надежда,
ръце протяга времето да спре,
с очи навътре в себе си се вглежда,
мечтите цветни в пъзел да съзре.

Душата на поета е ранима,
но често във очите му блестят,
сълзи от радост за любим, любима,
успели грешките да си простят.

Признание ли, мисия ли, що ли
е в думи да изливаш същността,
да носиш кръст към хиляди голготи.
Поет да си... е може би съдба.

© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??