Душата на поета е ранима,
улавя всеки миг от вечността,
реди емоции и чувства в рими,
изплаква ги със простички слова.
Дали е пролет или бяла зима,
красива есен или летен зной,
сезоните рисува несравнимо-
палитрено... с душевния прибой.
По детски, след прокудена надежда,
ръце протяга времето да спре,
с очи навътре в себе си се вглежда,
мечтите цветни в пъзел да съзре. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up