Душата на поета
Душата на поета е ранима,
улавя всеки миг от вечността,
реди емоции и чувства в рими,
изплаква ги със простички слова.
Дали е пролет или бяла зима,
красива есен или летен зной,
сезоните рисува несравнимо-
палитрено... с душевния прибой.
По детски, след прокудена надежда,
ръце протяга времето да спре,
с очи навътре в себе си се вглежда,
мечтите цветни в пъзел да съзре.
Душата на поета е ранима,
но често във очите му блестят,
сълзи от радост за любим, любима,
успели грешките да си простят.
Признание ли, мисия ли, що ли
е в думи да изливаш същността,
да носиш кръст към хиляди голготи.
Поет да си... е може би съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
