душата се вълнува
... забързани са мислите
потичат в надпревара
подгонени клавиши
ехото догонват
в порутеното време
на едно безвремие
родено от сълзите
на радост изживяна
на болката възпята
от облачност звездите
се губят във безкрая...
но пак изгряват светлините
в накъсаното утро
смирени са очите
измити във сълзите...
на музика красива
във нежен стих
душата се вълнува
и пееща жадува
под цъфналите клони
една любов
докосваща със своят зов
отново да целува...
потичат в надпревара
подгонени клавиши
ехото догонват
в порутеното време
на едно безвремие
родено от сълзите
на радост изживяна
на болката възпята
от облачност звездите
се губят във безкрая...
но пак изгряват светлините
в накъсаното утро
смирени са очите
измити във сълзите...
на музика красива
във нежен стих
душата се вълнува
и пееща жадува
под цъфналите клони
една любов
докосваща със своят зов
отново да целува...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
