душата се вълнува
потичат в надпревара
подгонени клавиши
ехото догонват
в порутеното време
на едно безвремие
родено от сълзите
на радост изживяна
на болката възпята
от облачност звездите
се губят във безкрая...
но пак изгряват светлините
в накъсаното утро
смирени са очите
измити във сълзите...
на музика красива
във нежен стих
душата се вълнува
и пееща жадува
под цъфналите клони
една любов
докосваща със своят зов
отново да целува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени