6 февр. 2020 г., 14:50  

Надежда белокрила 

  Поэзия » Другая
357 2 5

Не литвай ветре! Моля те, поспри!
Кого ли гониш, там, по голите баири
и кой по жиците  без лък  ще ми посвири?
И въглен жив за мен ще разгори?

А отлетиш ли ще  се слегне прах,
тъга ще изпълзи от черна земна дупка,
сърцето ми пък - кестен, без черупка,
ще изгори, в бушуващият страх.

Не литвай ветре! Или ме вземи!
Крилат си ти , а аз - перце, от птица бяла.
Душата ми за пролет ранна закопняла,
носи я с теб - към южните земи!

Дъгата крие мойта пролет-измоли я!

Надежда белокрила...Ветре, доведи я!


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??