6.02.2020 г., 14:50 ч.  

Надежда белокрила 

  Поезия » Друга
358 2 5

Не литвай ветре! Моля те, поспри!
Кого ли гониш, там, по голите баири
и кой по жиците  без лък  ще ми посвири?
И въглен жив за мен ще разгори?

А отлетиш ли ще  се слегне прах,
тъга ще изпълзи от черна земна дупка,
сърцето ми пък - кестен, без черупка,
ще изгори, в бушуващият страх.

Не литвай ветре! Или ме вземи!
Крилат си ти , а аз - перце, от птица бяла.
Душата ми за пролет ранна закопняла,
носи я с теб - към южните земи!

Дъгата крие мойта пролет-измоли я!

Надежда белокрила...Ветре, доведи я!


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??