Надежда белокрила
Не литвай ветре! Моля те, поспри!
Кого ли гониш, там, по голите баири
и кой по жиците без лък ще ми посвири?
И въглен жив за мен ще разгори?
А отлетиш ли ще се слегне прах,
тъга ще изпълзи от черна земна дупка,
сърцето ми пък - кестен, без черупка,
ще изгори, в бушуващият страх.
Не литвай ветре! Или ме вземи!
Крилат си ти , а аз - перце, от птица бяла.
Душата ми за пролет ранна закопняла,
носи я с теб - към южните земи!
Дъгата крие мойта пролет-измоли я!
Надежда белокрила...Ветре, доведи я!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
