Feb 6, 2020, 2:50 PM  

Надежда белокрила 

  Poetry » Other
315 2 6

Не литвай ветре! Моля те, поспри!
Кого ли гониш, там, по голите баири
и кой по жиците  без лък  ще ми посвири?
И въглен жив за мен ще разгори?

А отлетиш ли ще  се слегне прах,
тъга ще изпълзи от черна земна дупка,
сърцето ми пък - кестен, без черупка,
ще изгори, в бушуващият страх.

Не литвай ветре! Или ме вземи!
Крилат си ти , а аз - перце, от птица бяла.
Душата ми за пролет ранна закопняла,
носи я с теб - към южните земи!

Дъгата крие мойта пролет-измоли я!

Надежда белокрила...Ветре, доведи я!


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??