Душата ти е приказка
която почва със... мълчание.
Превръща тишината в песен
и звучи като молитва.
Бавна, като допира на устни,
нежна, като пръсти за милувка,
жарка, като мисъл за любов.
Душата ти е приказка,
която има много начала.
Попия ли в едното ù начало,
не чувствам жажда края да науча,
на бавни глътки пия съвършенство
и чувствам как се пълня с мигове,
които се превръщат в смисъл,
от който не желая да изляза...
Душата ти е приказка,
по-пъстра от дъгата.
Заря от разноцветни случки,
която разкрасява битието
и прави приказката нужна и потребна.
Спрях и чух, а после те разказвах
за поука...
Във приказки живее мъдростта!
© Валентин Йорданов Все права защищены