11 мар. 2007 г., 11:40

Душата ти - невинност чиста

1K 0 15

 

 

Душата ти - невинност чиста -

излива се в пореден стих...

Този кълн - приказка лъчиста -

аз в текстовете съхраних.

 

Затуй Земята, омърсена

днеска търси своите чеда,

чрез тях да бъде преродена -

всички трябва да си кажат: "Да!"

 

Днес лудува в гърдите ад -

страхът жесток навред бушува:

неговата паст разгаря глад:

съвременникът ми не чува?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Глобализация и интеграция Цветане, са два взаимно свързани процеса, но глобализацията е удобен вариант за възпроизводство на хората, които не чуват!
  • Мери!
    Дай да ти прасна една глобална целувка във виртуалността, ако не възразяваш, разбира се, за този многостранен и полифоничен коментар, така да кажа по-кратко!
  • С всичко това съм съгласен. Нещо повече - ти разкриваш проблема и на екзистенциално равнище - страхът като екзистенциален универсализъм, както обичаш да се изразяваш. Но ти сочиш и проблема в отношението "човек - човек" - че съвременникът ни не чува?!
  • Ще ги намери тя, Земята,
    и утре своите чеда, прекрасни.
    Идея завладя душата.
    Следовници пристъпват страстни.
    Поздрав!!!ЕГологично!
  • Цветане,
    Коментираш много съдържателно!
    1. Поставеният пробелм е глобален и той касае отношението "човек - природа"
    2. Пътят за разрешаване на това противоречие предполага решаването на противоречието "човек - човек"
    3. Сътрудничеството, водещо към преход от глобализация към интеграция е решение на проблема.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...