11.03.2007 г., 11:40

Душата ти - невинност чиста

1K 0 15

 

 

Душата ти - невинност чиста -

излива се в пореден стих...

Този кълн - приказка лъчиста -

аз в текстовете съхраних.

 

Затуй Земята, омърсена

днеска търси своите чеда,

чрез тях да бъде преродена -

всички трябва да си кажат: "Да!"

 

Днес лудува в гърдите ад -

страхът жесток навред бушува:

неговата паст разгаря глад:

съвременникът ми не чува?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Глобализация и интеграция Цветане, са два взаимно свързани процеса, но глобализацията е удобен вариант за възпроизводство на хората, които не чуват!
  • Мери!
    Дай да ти прасна една глобална целувка във виртуалността, ако не възразяваш, разбира се, за този многостранен и полифоничен коментар, така да кажа по-кратко!
  • С всичко това съм съгласен. Нещо повече - ти разкриваш проблема и на екзистенциално равнище - страхът като екзистенциален универсализъм, както обичаш да се изразяваш. Но ти сочиш и проблема в отношението "човек - човек" - че съвременникът ни не чува?!
  • Ще ги намери тя, Земята,
    и утре своите чеда, прекрасни.
    Идея завладя душата.
    Следовници пристъпват страстни.
    Поздрав!!!ЕГологично!
  • Цветане,
    Коментираш много съдържателно!
    1. Поставеният пробелм е глобален и той касае отношението "човек - природа"
    2. Пътят за разрешаване на това противоречие предполага решаването на противоречието "човек - човек"
    3. Сътрудничеството, водещо към преход от глобализация към интеграция е решение на проблема.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...