Mar 11, 2007, 11:40 AM

Душата ти - невинност чиста

  Poetry
1K 0 15

 

 

Душата ти - невинност чиста -

излива се в пореден стих...

Този кълн - приказка лъчиста -

аз в текстовете съхраних.

 

Затуй Земята, омърсена

днеска търси своите чеда,

чрез тях да бъде преродена -

всички трябва да си кажат: "Да!"

 

Днес лудува в гърдите ад -

страхът жесток навред бушува:

неговата паст разгаря глад:

съвременникът ми не чува?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Глобализация и интеграция Цветане, са два взаимно свързани процеса, но глобализацията е удобен вариант за възпроизводство на хората, които не чуват!
  • Мери!
    Дай да ти прасна една глобална целувка във виртуалността, ако не възразяваш, разбира се, за този многостранен и полифоничен коментар, така да кажа по-кратко!
  • С всичко това съм съгласен. Нещо повече - ти разкриваш проблема и на екзистенциално равнище - страхът като екзистенциален универсализъм, както обичаш да се изразяваш. Но ти сочиш и проблема в отношението "човек - човек" - че съвременникът ни не чува?!
  • Ще ги намери тя, Земята,
    и утре своите чеда, прекрасни.
    Идея завладя душата.
    Следовници пристъпват страстни.
    Поздрав!!!ЕГологично!
  • Цветане,
    Коментираш много съдържателно!
    1. Поставеният пробелм е глобален и той касае отношението "човек - природа"
    2. Пътят за разрешаване на това противоречие предполага решаването на противоречието "човек - човек"
    3. Сътрудничеството, водещо към преход от глобализация към интеграция е решение на проблема.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...