Душата ти, с въпроси будна
Душата ти,
с въпроси будна,
запазва
екзистенция
чудна,
дори от тях,
разпъната на кръст –
усмихва се,
не търси
мъст,
но бори се
с онази суета,
която пречи,
в доброта
и красота,
живот нормален
да се ражда,
в миг,
когато
се възражда,
а не светлика
да прогонва
и хуманността
да се изронва
в ранените
с жестокост вери
от най-различни
изневери,
поднасяни с готовност –
подсладени,
на хора
вече примирени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Рибаров Все права защищены
